Българотека с Българика!

В навечерието на най-светлите празници в годината се сещаме за българската народна песен, която присъства у дома на всеки един българин по света. В зависимост от настроението ни запяваме различни обредни песни около огнището.  Коледарски песни се пеят за здраве и благословия на дома, стопанина и цялото семейството, а хора се вият като изтеклите през годината месеци.

Българската народна песен е част от нашата национална идентичност и нашите корени. Музиката е езикът на душата, който обединява хората по целия свят. Пример за това е танцовата група за българите живеещи в Чикаго  – “Българика”, които милеят за опазване на българските традиции и родови ценности.

Но преди да разкажем повече за танцовата школа, нека изследваме уникалния свят на българската народна песен и българското хоро, които и до днес са запазили своята магия, с която докосват нашите сънародници отвъд океана.

Сведения за народни песни датират още от най-дълбока древност, но най-много информация и записани материали има през 18 век. За жалост огромна част от българските народни творби не са записани и с времето са забравени, но оцелените музикални завещания на нашите предци се пеят и до днес.

Българската народна песен е своеобразна изповед. Тя е огледало на преживяванията и мислите на нейния създател. Затова и до ден днешен, ние преоткриваме себе си в текстовете на много народни песни, докоснати от емоционалните лични послания.

С течение на времето, песните, създавани от народният творец, са били разпределени в няколко основни групи  – юнашки, хайдушки, митически, обредни, любовни, самодивски и др. Народната песен обединява поезия, музика и танц в едно художествено произведение.

Макар че народната песен има автор, който често остава анонимен, народът е този, който моделира произведението. Затова българската народна песен е оцеляла през годините. От една страна тя е била доусъвършенствана от поколенията, обновявана и направена да звучи актуално. От друга страна, участването в този процес е карало хората да почувстват народната песен още по-близка. Така тя се предава от поколение на поколение. Затова народните песни се намират в непрекъснат процес на създаване и обновяване.

Пример за това са и съвременните етно-фюжън групи като „Оратница”, „Бalkansky”, „Котарашки” и „Мерудия”, които преплитат традиционното звучене със съвременни стилове като хип-хоп, дъбстеп или дръм енд бейс.

Никой не е в състояние да опази една народна песен от изменения и именно в това се крие нейната тайна за вечен живот. Музиканти като Теодоси Спасов и Нина Николина експериментират с традиционното звучене, а групи като Мигра и Eriney са изпълняват балкански неофолк. Ембиънт звучене с етно елементи имат и групите “Kayno Yesno Slonce” и „Исихия“. Петър Миланов и Христина Белева преплитат гъдулка и китара с вокални интерпретации.

Доказателство, че българският народен дух не е закостенял, е любимата на много формация „Тъпани и Гайди”, както и  Outhentic, Белонога и едно от най-иновативните български музикални явления – Ирфан. “Asen & Milena Group” също интерпретират българската народна музика, както и фюжън групата Bulgara, която залага на народни етно-елементи, миксирани с поп, рок, джаз и дръм енд бейс.

Тези музикални проекти доказват голямата творческа стойност на българската народна песен. За нас тя може да е нещо, с което сме свикнали, нещо познато и дори  даденост, но по света тя е обект на възхищение.

Произведенията на нашето народно музикално и танцово творчество представляват голям интерес в чужбина. Освен българската фолклорна песен, която покорява с вековното си звучене, българското народно хоро също впечатлява малки и големи.

Хорото е също средство за изразяване и споделяне. Този танц се е сформирал в продължение на векове и е символ на материалния и духовен живот на нашите предци. Движенията носят информация за манталитета, нравите и обичаите в различните региони. Те сякаш са дадени от космоса, но проникват дълбоко в танцуващите, които са обладани от дълбока емоция.

Тази уникална енергия, която струи от българското хоро, прониква във всеки един от нас и ни заразява. Затова, колкото и далеч да сме от родния дом, чуем ли любима народна песен, тялото заиграва. Ето защо „Българотека” е лаборатория за разучаване на този мистичен танц.

В сърцето на „Българотека” стоят както българската народна песен, така и българското хоро, което обединява и сплотява хората в кръг. Това е дом далеч от дома. Събитието цели привличането на повече хора от всякакви възрасти да си припомнят добре познатите народни песни, но и да експериментират с новите попълнения на сцената.

Не пропускайте предстоящите събития на „Българотека”, за да се потопите в мистиката на българкия фолклор или просто, за да напълните душата си с незабравими мигове. Хванете се за хорото с нас! Повече информация във Фейсбук страницата ни „Българика – Bulgarica – Школа по Народни Танци”.