Езикът като мост: българският език в Университета на Илинойс
В една университетска аудитория на два часа южно от Чикаго студенти от различни държави, различни религии и различни семейни истории учат език, който повечето американци никога не са чували. Български.
За едни той е езикът на техните родители и баби и дядовци. За други е напълно непознат свят. Но всички са тук по една и съща причина – защото искат да разберат по-добре хората около себе си.
Това не е просто курс по чужд език. Това е място, където разговорът между различни култури започва с една азбука.
След повече от 30 години пауза
Историята на българския език в Университета на Илинойс започва още през 1911 година, когато първите български студенти пристигат в университета. След тях идват още хиляди, много от които деца на български имигранти, израснали в района на Чикаго.
Въпреки тази дълга история повече от три десетилетия в университета не се преподава академично български език. Днес той отново е част от програмата на катедрата по славянски езици и култури.
През октомври 2025 г. в Университета пристига преподавателя д-р Илияна Димитрова. „Българският език е част от световното културно богатство. Да присъства на академично ниво в университет е естествен ред на нещата“, казва тя.
По думите ѝ присъствието на българския редом с останалите славянски езици е признание не само за езика, но и за българската култура.
„Можем да се похвалим с много голям успех – българският език да присъства наравно с останалите славянски езици. Това е пътят – да се отваряме към света“, допълва д-р Димитрова.
Всеки идва с различна история
В аудиторията няма типичен студент. Някои са родени в България. Други са израснали в Съединените щати. Има деца от смесени семейства, американци, които изучават славянски езици, както и хора, които просто обичат да откриват нови култури.
Лия Тондева е родена в Бургас, но днес учи в Университета на Илинойс. „Българският винаги е бил част от мен. Вкъщи говорим на български, всяко лято се прибираме в България. Когато видях възможността да уча български език и култура тук, почувствах, че това е врата, която се отваря и не мога да я пропусна“, разказва тя.
За нея курсът е начин да запази връзката със своите корени.
До нея в аудиторията седи студент, който няма български произход – приятелят й Райън. Записва курса, защото човекът, когото обича, е българка. Така езикът постепенно се превръща в общ език на едно семейство.
Друг студент – Глен Лейн-Уърти – вече е учил руски, но решава да предизвика себе си с българския. „Учих испански и ми беше лесно. Реших да уча нещо по-сложно. Всеки език има своите трудности. За да говориш добре, трябва постоянно да практикуваш“, казва той.
Повече от граматика
Според преподавателите истинската стойност на курса не е само в усвояването на нова лексика или граматика. Всеки разговор в аудиторията дава възможност студентите да научат повече за културата, историята и начина на мислене на другия.
„Любовта към българския език ги обединява“, казва д-р Илияна Димитрова. „За студентите с български произход това е шанс да изучават езика на академично ниво. За американците това е възможност да научат повече за България. Българският е един от по-рядко преподаваните езици и именно това го прави толкова интересен за тях.“
По думите ѝ всеки студент си тръгва от курса с нещо повече от знания по езика – с по-добро разбиране за България и за хората, които идват оттам.
Да принадлежиш на две култури
За младите хора с български корени този курс има и друго значение. Той им позволява да не избират между идентичностите си.
Димитър Креймър е роден в Чикаго в смесено семейство. „Не живеем в затворен свят. Да преподаваш български език в американски университет означава да покажеш на американците какво е България и кои са българите“, казва той.
Подобно е усещането и за Майкъл Стоянов, който практикува езика у дома с баба и дядо. „Много хора, когато се запозная с тях, не могат да намерят България на картата и никога не са чували за нея. Но покрай нас разбират какво е България, каква е културата ни и откриват колко много общи неща имаме“, споделя той.
Езикът като мост
В свят, в който обществата все по-често изглеждат разделени, университетската аудитория се превръща в място за културен диалог.
Тук разговорът започва с нова дума, продължава с любопитство и често завършва с приятелство.
„Великите лингвисти казват – ако искаш да разбереш как мисли една нация, научи езика ѝ. Чрез езика е пътят културно да се сближаваме“, казва д-р Илияна Димитрова.
Само за една учебна година интересът към курса надминава очакванията. Българският вече е третият най-изучаван славянски език в Университета на Илинойс след руския и полския. Но истинският успех не се измерва с броя записани студенти.
Той се измерва с новите приятелства, с младите американци, които вече знаят къде се намира България, и с децата на българските имигранти, които вече не се притесняват да говорят езика на своите родители.
Историята на този университетски курс показва, че понякога най-силният мост между хората не се строи от бетон или стомана. А от думи. Защото всеки нов научен език е покана да видиш света през очите на другия. И именно така започва истинското чувство за принадлежност.
