Живот между две родини в търсене на лек: Историята на професор Самуил Рефетов
Всеки ден в лабораторията на професор Самуил Рефетов в Чикаго пристигат малки пратки от различни краища на света. В тях няма писма и подаръци. Само няколко милилитра кръв, изпратени от семейства, които търсят отговор на въпрос, променил живота им. За едни това са поредните медицински изследвания. За професор Рефетов – поредната надежда, че науката ще помогне там, където доскоро е изглеждало невъзможно.
Повече от половин век българският учен посвещава живота си на изучаването на редките заболявания на щитовидната жлеза. Неговите открития променят съвременната ендокринология, а днес едно от тези заболявания носи неговото име – синдромът на Рефетов.
Малцина обаче знаят, че световноизвестният ендокринолог започва живота си като дете, принудено да напусне България след идването на комунистическия режим…
От Русе до Америка
Самуил Рефетов е роден в Русе в семейство на български евреи. Детството му преминава в България по време на Втората световна война – период, който той и до днес си спомня с топлота.
„Аз напуснах България на 12 години. Моето детство в България по време на войната беше много щастливо. Имах приятели, учех във френското училище“, разказва професор Рефетов.
След установяването на комунистическия режим животът на семейството се променя драматично. Имуществото им е конфискувано, а през 1949 година те напускат България. Следват Израел, Белгия и Канада, преди съдбата да ги отведе в Съединените щати.
Постоянните преселения, новите езици и различните култури оставят дълбок отпечатък върху младия Самуил. Вместо да го разделят от света, те го учат да принадлежи към повече от една общност едновременно – да остане българин, да пази еврейските традиции на своето семейство и да изгради успешен живот в Америка.
Именно този личен опит по-късно ще се превърне в основа на отношението му към пациентите.
Медицината няма националност
Като млад лекар Рефетов работи сред индиански общности между реките Амазонка и Ориноко.
„Бяхме между реките Амазонка и Ориноко, в Южна Венецуела. Имаше много болести, пренасяни от насекоми. Спяхме в хамаци с идеята, че като се върна, повече няма да искам да се занимавам с тропическа медицина. Стана точно обратното“, споделя той.
Работата в тези отдалечени райони му показва, че болестите не правят разлика между хората. Независимо от националността, езика или религията, страданието изглежда еднакво. Това убеждение го съпътства през цялата му кариера.
След специализацията си работи в Монреал – град, в който по онова време съжителстват две общности, разделени от език и история. Животът между различни култури го научава първо да слуша хората, а след това да поставя диагнозата.
Пациентката, която променя медицината
Един ден в болницата в Лос Анджелис при него попада млада жена, пострадала при пътен инцидент.
„Тя беше глуха и не чула камиона. Видяхме, че имаше голяма щитовидна жлеза. Имаше много високо количество на хормона, но симптомите показваха точно обратното – липса на хормон“, разказва професорът. „Едва 20 години по-късно, с развитието на генетиката, открихме причината – генетичната мутация.“, разказва проф. Рефетов за началото на своето откритие.
Този случай поставя началото на научна загадка, която години наред разделя медицинската общност. Откритието му противоречи на това, което науката признава до тогава. „По това време хората не ни вярваха. И ние самите не разбирахме напълно какво се случва. С развитието на генетиката успяхме да стигнем до същината на проблема – мутацията в рецептора“, спомня си той.
Днес това заболяване е известно като синдром на Рефетов и помага на лекари по целия свят да поставят точна диагноза на хиляди пациенти. Смята се, че приблизително едно на всеки 2500 деца се ражда с нарушение, свързано с производството или действието на хормоните на щитовидната жлеза.
Следващото откритие
И на повече от осемдесет години професор Рефетов продължава всеки ден да влиза в лабораторията си.
„Правим генетични изследвания. Идва кръв от цели семейства. Изследваме всички гени и търсим нови мутации. Най-интересно е, когато болестта не изглежда типична – тогава почти винаги има нова генетична причина. Един ден може би ще можем да поправяме самата мутация. Това е бъдещето – генната терапия“, казва той.
За него науката никога не е била състезание за награди, а възможност да помогне на хората. През десетилетията е обучил десетки млади лекари и учени, които днес ръководят клиники и научни центрове по света.
България никога не го напуска
Макар да живее в Америка повече от шест десетилетия, професор Рефетов никога не престава да се чувства свързан с България.
„Аз винаги съм се чувствал българин“, казва той.
Дълги години обаче не смее да се върне. След емиграцията семейството живее със страха, че завръщането може да има тежки последици. „Когато отвориха паспорта ми… аз треперех“, спомня си той за първото си посещение в родината след политическите промени.
Днес децата и внуците му живеят в Съединените щати, но познават историята на своето семейство и корените си. „Когато ме представят, аз казвам, че съм българин“, казва с усмивка професорът.
Да принадлежиш
В лабораторията на Самуил Рефетов няма значение откъде идва пациентът, какъв език говори или каква религия изповядва. Значение има единствено дали науката може да му помогне.
Животът му преминава през България, Израел, Белгия, Канада и Съединените щати. Но вместо тези пътувания да го разделят, те го превръщат в човек, който разбира силата на принадлежността към повече от една култура и повече от една общност.
Историята на професор Самуил Рефетов не е само разказ за световно признат учен. Тя е история за едно момче, напуснало България като дете, което посвещава живота си на това да търси лек за хора, които никога не е срещало. И доказва, че понякога най-голямото наследство, което човек оставя след себе си, не са наградите или научните открития, а животите, които е успял да промени.
